Аз съм от София и за мен следните буквосъчетания се произнасят както следва:
ла = [wa]
лъ = [wə]
ло = [wo]
лу = [wu]
ле = [le]
ли = [li]
ал = [aw]
ъл = [əw]
ол = [ow]
ул = [uw]
ел = [ew]
ил = [iw]
Все пак знаех че някои по-възрастни хора произнасят едно от двете „л”-та по по-различен начин:
ла = [ła]
лъ = [łə]
ло = [ło]
лу = [łu]
ле = [le]
ли = [li]
където [ł] = предно, затъмнено [l], почти като на английски, но малко по-назад, както е по руски; а [l] е както на френски.
Обаче наскоро спорихме с една колежка и тя твърдеше че така както аз говоря не било правилно. Тя самата говори ту така, ту иначе. За мен моята фонология си е най-правилна и смятам да я запазя такава, каквато е. Но покрай нея започнах да се заслушвам и тук-таме чувам по някой човечец който говори със старото, предно „л”. Обаче наблюденията ми кога и как се използва [ł]-то при този вид фонология не са достатъчни.
Питам се, дали [ł] се чува и преди, и след гласна, както аз си мислех, или само преди? Това е защото чух хора, които казват ла = [ła], лъ = [łə], ло = [ło], лу = [łu], ле = [le], ли = [li], но в същото време ал = [aw], ъл = [əw], ол = [ow], ул = [uw], ел = [ew], ил = [iw]. Такъв ли е принципът или това са хора, които първоначално са говорили както аз, но след това са започнали да се правят на интересни?
Не трябва ли да бъде ал = [ał], ъл = [əł], ол = [oł], ул = [uł], ел = [eł], ил = [ił]?
Познавате ли хора, които използват старото „л”, и наблюдавали ли сте как се произнася по „класически”?