И докато неотразꙗването на озвучаването и обеззвучаването не представлꙗва проблем, понеже влиза в българската фонотактика, то отделното произношение на буквите 'а' и 'я' не влиза, което създава изключително много объркване при четенето.
Именно заради това има нужда от промꙗна на правописъ, със следните промени:
- Буквата "ꙗ" да се пише вместо "я" там, където "я" се произнася [йa] или [ьа] - това са всички случаи, с изключение на мекия определителен член -я, -ят, както и окончаниꙗта за 1. л. ед.ч. и 3.л. мн. ч. сег. вр. 1. и 2. спрежение -я, -ят (деня, денят, стоя, стоят, твърдя, твърдят, но: отделꙗм - отделꙗт). Така буквата "я" следва да бъде произнасꙗна само [ьъ], [йъ]
- Буквата "а" да се замени с "ъ" там, където се произнасꙗ [ъ] - твърдия кратък определителен член -а, окончаниꙗта за 1. л. ед. ч. и 3. л. мн. ч. сег. вр. 1. и 2. спрежение, както и за 3. л. мн. ч. мин. св. и несв. време (човекъ, човекът, пишъ, пишът, писахъ, гледахъ, но: гледам - гледат). Така буквата "а" следва да бъде произнасꙗна само [а]. Това не засꙗга бройните форми (два магазина, четири стола), понеже в тꙗх окончанието -а се произнасꙗ [а].